Китайските източници наричат владетелите на хуните с титлата шан юан. Това е китайска транскрипция на шахиншах - цар на царете, древноиранска титла за импператор. Хунската държава е била с ирански произход.
Това е поредното доказателство за принадлежността на хуните към групата на иранските народи. И поредния пирон в ковчега на теория за тюркската принадлежност на  хуните.
Известно е че в Алтай живеели саки - средноазиатски ирански народи сродни със скитите.
Тюрките в този регион - Централна и Средна Азия се появяват едва няколко века по-късно, когато хуните са слезли от азиатската историческа сцена.
Хуните не били изцяло номади. Китайските източници споменават хунски градове оградени с дървени стени, ров и земен вал. При това няколко кръга укрепления.
Такова селище от хунския период е открито на територията на бившия СССР. Има правоъгълен план, оградено с три вала. Къщите са полувкопани, а димопроводите от пещите минават под наровете - в Сибир е доста студено.
Пак на територията на СССР е намерен и дворец на хунски местен управител. Дворецът е тухлен и ограден с тухлено укрепление крепост. Има подово отопление с димопроводи.

От Китай идват съобщения за тухлени градове от Централна Азия - Северозападен Китай. Това отново потвърждава наличието на градска култура и строителство при хуните. Тъй като се намират на територията на засекретени военни полигони, подробното проучване на тези древни градове и култура е проблемно.